Приканвам ви да не забравяте!
Мъжът и жената са създадени, за да си служат един на друг. Връзката им е взаимозависима, независимо дали го искат или не.
В максимална степен всеки човек иска през живота си да развие своя потенциал, но му пречат ролевите и подсъзнателните маски, които е трябвало да си сложи, за да оцелее в среда, в която родителите му са го критикували и наказвали. Служенето се изразява в това, че мъжът и жената изграждат всички взаимоотношения помежду си на принципа на взаимното допълване.
Служенето на мъжа към жената се състои в това, че той оповестява онова, което е скрито в жената, т.е. онова, което тя все още не знае за себе си. Мъжът разкрива чрез поведението си подличностите, които жената потиска в себе си:
Мъжът пие, когато жената не признава, че е потисната. По този начин той сякаш ѝ казва „аз трябва да съм безумен, за да можеш да ми бъдеш покровителка“.
Мъжът нанася удар, когато жената е застинала в ролята на жертвата: „трябва да съм опасен, за да има от кого да се страхуваш“.
Мъжът се отпуска, когато жената поеме бремето на отговорността и се превърне в негова майка: „трябва да бъда некадърник, за да има кой да ме учи“.
Мъжът изневерява, когато не може да направи щастлива „първата си жена“ – майка си: „трябва да бъда предател, за да престанеш да бъдеш жертва“ (обръща се към майка си, но живее със съпругата си).
Служенето на жената е огледало за мъжа, което да отразява това, което той вече е постигнал. Няма значение дали е стигнал до върха, или до бездната.
Когато мъжът е решителен и уверен, той има до себе си жена, която го допълва със своята мекота и доверие.
Когато човек е полезен, до него е всемогъщата.
Когато той е нуждаещ се, значимата е до него.
Когато той е страдалец, тя е утешителка.
Когато той е лъжец, тя е уличаващият детектор.
Мъжът винаги се стреми да задоволи жената.
Той има две: жена си и майка си. Отвличането на мъжкото внимание от една от тези жени винаги ще предизвика протест от страна на другата. Това за мъжа е пропаст, която не може да премине.
Жената винаги очаква от мъжа нещо, което баща ѝ не е могъл да ѝ даде.
Въз основа на нуждата си от сигурност тя винаги проектира негативните си преживявания с предишни мъже в настоящата си връзка. Бащата е първият мъж в живота ѝ . Подличностите, които момичето е формирало по време на живота си в родителското семейство с или без майка си или баща си, създават модели на поведение с мъжа, като го подтикват да създаде нейните подличности.
Съпругът и бащата на жената имат различни функции.
Бащата трябва да защитава и осигурява дъщеря си, а съпругът иска да защитава и осигурява съпругата си, когато тя го вдъхновява.
Щастието на жената не е в мъжа, а заедно с него.
Щастието на всеки човек не може да бъде извън него самия. То е като всяко друго чувство, само че вътре във вас. Да очакваш щастие от някой друг означава да го направиш отговорен (разбирай виновен) за своето щастие (разбирай липсата му).
Повече може да прочетете в книгата
"Здрав Род, Здрав Човек" на Аида Марковска
Аида Марковска е родов терапевт и поставя
началото на родовата терапия в България като
различен подход към развитието на личността през
призмата именно на българската родова система.
Нейният архив от над три хиляди рода носи знание,
което тя систематизира и организира в есета и
мисли, провокирани от дългите години на
изследвания и проучвания, на семинари и обучения,
но най-вече на личното изграждане и подход в
родовата работа.
От повече от десет години Аида Марковска
използва своя математически ум, за да изследва
българския род. Със своите проучвания и
задълбочени анализи тя създава ярка структура и
извежда закони и последователности в българския
род. Тези знания споделя в книгата „Богатството ни
приляга“ в съавторство с психолог Ваня Кънева.
Аида Марковска създава първата в България
школа за обучение на родови терапевти „Задругата
на родонавтите“, за да предава своето знание на
други осъзнати професионалисти, с които заедно да
помагат на българина да си припомни, да знае, да
почита, да приема изконните истина на българския
род.
Comments