top of page

Наследяване на родовата съдба

Снимка на автора: Тихомир СпасовТихомир Спасов

Аида Марковска разказва: "По този въпрос има много неразбиране, объркване, незнание и много погрешна информация. Ще се опитам да внеса малко яснота, защото се определям като доайен на родовата терапия в България.


Родовата съдба събира в себе си:


  • Количеството и качеството на жизнената енергия, получена от рода. С това идват съпътстващите я болести – физически и психически;

  • Житейските сценарии: сфера на дейност на човека, избор на професия, определени етапи в кариерата и професионалния път;

  • Здравето и неговите проявления, възраст, на която се проявяват болестите и техните симптоми и влияние върху живота;

  • Семейни сценарии: типаж на съпруг/съпруга, възраст на започване на сексуални отношения и сключване на брак, брой бракове, разводи и изневери;

  • Всички въпроси, свързани с раждането на деца: брой деца (или липса на такива), протичане и проблеми в пренаталния период, здравето на новородените и на децата.


И не на последно място – огромен брой всякакви поведенчески програми, които пряко влияят върху характера на човека и неговото проявление в обществото. Те включват програмите на жертва, спасител, страдалец, изгнаник и много други. За всички тях съм разказвала много в родовите си беседи и семинари. И ще продължа да го правя!


аида марковска здрав род здрав човек

Когато говорим за ориста на предците си и за модерното днес и много неясно понятие „родова карма“, най-важно е осъзнаването, че не сме жертва, а сме част от тази орис. От нашите мисли, думи, действия и наклонности на характера се определят тежестта и лекотата на родовата карма, с която ще минаваме заедно с рода си през унаследеното. Казват, че да си напълно свързан със своите хора, е най- доброто на света. Въпросът е …


Аз или ние?


В моята практика ежедневно срещам хора, отдадени на семействата си. В родовата ни наука ние знаем - този, който е всеотдаен на другите, не иска за себе си нищичко, не се поглежда, не се грижи за себе си - създава в рода вълна, която води до всеприемащ човек. Обикновено това е болно дете, което не може да се грижи за себе си или много силно зависим човек, или толкова мързелив, който не повдига пръст за никого, дори за себе си. Родовата система не търпи крайностите, когато ние ги проявим, тя предлага друга крайност, за да балансира и после да се успокои. Това става през едно, две или дори три, четири поколения, но винаги се случва.


Днес искам да обърна внимание на съвременната тенденция, която сякаш неусетно, но твърдо преминава на страната на „аз-концепцията“ и учтиво се отдалечава от „ние-концепцията“.


Погледнато през поколенията изглежда така - сега растат и са млади хората, които са правнуци и внуци на военното поколение, на самоотвержените комсомолци , които работеха безвъзмездно на Хаинбоаз и за които да работиш за благото на всички останали, е било знаме, вяра и мисия. Но, ясно е, тези времена на крайност и масови паради и манифестации, бригади и работа за Партията, народа и другите безславно отминаха.


Днес думите самореализация, самоосъществяване, самодостатъчност, самооценка, свобода на избора, саморазвитие навлязоха твърдо в живота ни. Различни източници бавно, но сигурно налагат, и ние възприемаме за вярно и точно, високата важност на тези термини и по-важното е, че е трудно да се спори с тях. Всички тези думи са за всеки от нас, те ни карат да мислим и чувстваме нещо важно за себе си, за собственото ни усещане за съществуване и щастие, ето защо те звънят за нас правдиво и желано.


аида марковска здрав род здрав човек

Дори за тези от нас, които имат семейство или са в партньорска връзка, често възниква конфликт точно по същата идея. Жените искаме да сме съвсем самостоятелни, свободни, да осъществяваме успешна кариера, не искаме да седим вкъщи и да се отдадем на отглеждане и възпитание на децата. Мъжете, от своя страна, трудно възприемат тези тенденции и не ги приемат напълно. Понякога противоположността на тези възгледи води до сериозни сблъсъци. „Войната“ в двойката се разгръща не на шега и като допълним лесния път към раздялата, насърчението да не се търпи, да не се отстъпва, да се правят компромиси резултатът е налице – обществото ни се препълни с хора самотни, семейства „от един“.


Често разговарям с такива семейства, в които майките, след като са прочели популярни психологически четива и са изслушали многобройни мнения на съвременните психолози и дори са посещавали отговорно лична терапия, повдигат нивото на себеуважение, стават любящи към себе си и своята личност и започват да работят усилено върху своето развитие. Самата аз започнах по този път преди доста години. Случва се така, че категоричното мислене в тази посока и силата на новите нагласи просто заслепяват всички. Ако не се погледне на алтернативата, която идва от родовата история, и не се потвърди частично или поне някаква част от мисленето на предците ни, че сме отговорни не само към себе си, но и към своите близки, обществото и хората, с които живеем, то семействата се разпадат. Малките деца остават без внимание и грижи, освен тези за храненето, обичайната хигиена и чистота на дрехите. Водим ги на детска градина, на училище, правим им колосални тържества за рожден ден, записваме ги в престижни гимназии и университети и когато се отърсим от това, намираме пред себе си млади, супер егоистични хора, научени, че всичко им се полага веднага, само за тях и те са център на света на всеки друг.


аида марковска здрав род здрав човек

Сега има множество такива примери, мнозина, които са прочели няколко книги и са участвали в коучинг сесия, са станали психологически компетентни и съобразителни, няма идея за „сливане и поглъщане“, няма желание за създаване на едно цяло с някой друг, нито за семейство. Но дали сме станали по-щастливи... и дали хората около нас са по-щастливи? Това е въпросът, върху който е разумно да се помисли днес." ...




Повече може да прочетете в книгата "Здрав Род, Здрав Човек"




51 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page